Първият Български Зодиак Хороскопът На Багдад
История На Астрологията Предсказание За Падане На Турското Царство
Невероятната съдба на една книга Мистериозният манускрипт от Дамаск



ХОРОСКОПЪТ НА БАГДАД

Димитър Кожухаров

Малко история

В началото на VIII в. арабският халифат е мощна и силна империя разпростряла се от атлантическото крайбрежие на Испания до степите на Средна Азия.Начело на властта застават Абасидите, като владетелите от тази династия се отличават с политическа мъдрост и прозорливост, висока култура и афинитет към науката и изкуствата.Халиф ал Мансур решава решава да смени старата столица Дамаск с новия град Багдад, разположен на западния бряг на река Тигър.Мястото и датата са избрани след консултация с двама изтъкнати астролози Наубахт и Маша 'алах.
Маша'алах (740-815) е египетски евреин , живял и работил в Басра, а Наубахт(?-777) е персийски астролог работил към двор на халифа.Двамата астролози предлагат за дата на основаването на новата столица 31 юли 762 година, ал Мансур приема това решение и строежът започва.
Градът е построен на геомантичен принцип.Той е с кръгла форма и е бил обкръжен с три концентрични стени с пробити в тях четири врати.През тези врати минавали четирите главни пътища съединяващи централния площад с четирите краища на империята.Багдад фокусира в себе си икономическата мощ, политическата сила и научните и културни достижения на арабската империя , носейки на града безпрецедентно богатство, красота и достолепие.В началото на IX в. Багдад е най-големият град в света с население от 1 милион души , докато по същото време най-големите градове в Европа не могат да се похвалят с повече от няколко хиляди жители.

Реконструкция на хороскопа

Оригиналният хороскоп на основаването на Багдад се появява няколко столетия по-късно в книгата на ал Бируни(973-1050) “Хронология на древните нации”(1000 г.).В по-ново време оригиналния манускрипт е представен и коментиран в книгата на Ибрахим Алави ” Някои еволюционни и космологични аспекти на ранната ислямска архитектура(1988).Но най-точен и достоверен източник е преиздадената в Багдад през 1977 г.книга на Ибн ал Факих ал Хамадани “Багдад Мадинат ал-Салам”(на арабски), класически автор от времето на ал Мансур.
Както става ясно от тези източници планетарните позиции съгласно ал Бируни и ал Факих са едни и същи въпреки известни неточности при ал Бируни.Но ал Бируни посочва 23 юли като дата на основаването на града, докато ал Факих дава коректната дата- 31 юли 762 г.И двамата автори посочват 6° Стрелец за Асцендент на хороскопа .На тази база Ибрахим Алави се опитва до реконструира часа на хороскопа използвайки параметри на автори от това време.Така той достига до извода ,че времето е “13 ч 57мин Багдадско време”.Разчетите обаче показват ,че подобно време би дало 0° Стрелец за асцендент на хороскопа.Нашето предположение е за 14 ч 30 мин Багдадско време(11ч30мин гринуческо време).
И накрая да не забравяме ,че използвания по това време (762 г.) и сега в арабския свят календар е лунен с 354 денонощия , а началото му е 16 юли 622 г. (денят на “хиджра”-преселването на Мохамед от Мека в Медина).Времето през деня се е изчислявало от изгрев до залез , а не както сега от полунощ на единия ден до полунощ на другия ден.

Коментар към хороскопа

Както се вижда от хороскопа Юпитер и Слънцето са в изключително силни позиции-в собствени знаци, като Юпитер е на асцендента , а Слънцето е на върха на 9 дом и между тях има тригон.Интерес представлява добрия аспект между Венера и Сатурн.Венера символизира арабите и исляма, а Сатурн – евреите и юдаизма.Факт от историята е добрия прием и интеграция , която намират евреите в арабския свят по време на халифата. Неблагоприятните аспекти между Меркурий и Сатурн и Луна и Сатурн не би трябвало да се вземат под внимание тъй като според арабската астрология за да има между две планети аспект,то те трябва да се намират в знаци ,които също са в аспект, а това в случая не е налице.Единствените неблагоприятни аспекти са квадрата на Меркурий и Луна и опозицията на Юпитер и Марс.


Източници:
1.Ал Бируни, Памятники минувших поколений, Ташкент, 1957